Малко са нещата, които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи. Особено в спорта. Но през последните години няколко млади хора ни показаха как спортисти от една малка страна могат да отидат на световно състезание и да победят. Вероятно са незначителен брой хората, които не знаят коя е Александра Жекова след като през този сезон тя стана номер 1 в световната ранглиста в сноубордкроса. Нейният приятел австралиецът Алекс Пулин печели състезания в същия спорт. Но двамата си имат и други страсти – вълнуват се от изкуства, от опазването на околната среда и, разбира се, от куп други спортове. И все пак как Сани Жекова стигна до върховете в световния спорт.
Алекс, как се чувстваш като номер 1 в сноубордкроса в света?
Супер съм щастлива. Няма нещо по-приятно от това да получиш удовлетворение за свършената работа и признанието на толкова хора. Може би най-голямата победа за мен този сезон беше да почувствам силата и енергията на огромен брой българи. Когато можеш да направиш толкова хора щастливи в един кратък миг, е страхотно.
Трудно ли стигна до тук?
Да, трудно. Това е плод на години целенасочен труд. Аз съм в играта от 16-годишна, като ми трябваха близо четири години от тура на световната купа, за да се наложа и да грабна златото.
А на колко години се качи на сноуборд?
Бях едва осемгодишна и вече имах добър скиорски стаж зад гърба си. Качих се на ски на три години. Минах през състезания за деца, после за юноши и девойки, след това европейски шампионати, отворени състезания на различни националности и най-накрая стигнах до световните първенства, олимпийските игри. Във всеки един етап имах победи преди да стигна до тук. Най-трудно е да защитиш победата си. Затова това лято ще насоча усилията си да постигна още по-добра физическа кондиция, психическа стабилност, по-високо ниво в техническо отношение. И се надявам през следващия сезон да защитя победите си. Така до олимпийските игри в Сочи, която е голямата цел. Надявам се да се наложа като най-добрата сноубордистка в света.
При толкова усилия беше ли голямо разочарование отпадането ти на олимпийските игри след контузия миналата година?
Няма как, беше разочарование. За кратко време от топформата, за която бях работила през последната година, стигнах до инвалиден стол с доста тежка контузия. Костваше ми шест месеца възстановяване. И още бая време целенасочена подготовка, за да постигна качествата, които имах преди. Трябваше и психически да преодолея разочарованието, защото бях изпратена с големи надежди. Най-доброто, което можеш да направиш в този спорт, е да се запазиш колкото се може по-дълго време здрав.
Имаш ли много следи по себе си от падания?
За съжаление всички спортове на това елитно ниво са опасни. Няма как. Ние гоним максимума на физическите си възможности. Това изтощава и води до травми.
Въпреки злощастните обстоятелства миналата година имаше едно по-различно отличие – обявиха те за една от най-сексапилните спортистки на олимпийските игри. Това вълнува ли те?
Това беше мило и още не знам как съм попаднала в там. Бях поласкана, защото в тази класация има още три сноубордистки от други националности. Това говори, че в нашия спорт явно има хубави момичета. Хубаво е да получиш признание, но аз бих искала хората да ме запомнят с това, което правя за спорта си и за страната си, а не как изглеждам и в какви дрехи се обличам.
Предлагали ли са ти вече да се състезаваш за други държави?
Не бих искала да коментирам това. Разбира се, когато си елитен спортист, получаваш предложения. Аз не бих сменила националността си първо, защото обичам страната си, второ – подкрепата, която получавам от нея, е огромна. Благодарна съм – на мен не ми липсва нищо. Щастлива съм, че мога да побеждавам такива сили в спорта като Канада, Щатите, Австрия, Швейцария, Франция. Мога да им покажа къде се намира нашата малка страна на картата.
С твоя приятел Алекс Пулин се състезавате в един спорт. Това кара ли ви да се конкурирате или се вдъхновявате един друг?
Конкуренция няма. Вдъхновяваме се един друг и изключително много си помагаме. Без него не бих стигнала до тук, защото мога да ползвам неговия невероятен екип. Вече имам още един треньор, имам физиотерапевт, лекар. Също научавам как се изгражда добра техника на каране, как се почива – тези толкова важни елементи, които той вече знае, защото в неговата страна има традиции в този спорт.
Миналата година се появи една много сладка снимка на родителите на Алекс, които държат плакат с твоето име. В какви отношения си с тях?
Беше много мило. Те дойдоха да ни подкрепят. Въпреки лошото време и проливния дъжд, те бяха там, стискаха ми палци. Беше страхотно да получа тяхната подкрепа. Те са невероятни хора, много са одухотворени и интелигентни. Чувствам ги като свое семейство.
Колко време прекарвате заедно с Алекс?
Той е извън Австралия близо десет месеца в годината. Ние тренираме заедно, водим летните си подготовки заедно, след това на сняг. На световния тур пак сме заедно. Почиваме си 20 дни годишно, Нова година и Коледа също празнуваме заедно. Има понякога дупка от един месец, когато не можем да се видим. Юли и август аз тренирам тук, а през това време той вече кара на сняг в Австралия, защото е в южното полукълбо. Но той живее в Европа през по-голяма част от годината – има база в Австрия. И идва тук при мен в България.
Харесва ли му тук?
Втрещява го този контраст между бедни и богати. Не харесва мръсотията, бездомните кучета, които се скитат по улиците, тази мизерия и разруха, която цари на много места. Вандализма си личи. Не му харесват и дупките по улиците. Не може да проумее как може да имаме толкова лоша инфраструктура. Но оценява природата ни – бяхме в няколко наши зимни курорти, Седемте рилски езера, старите градове на Несебър и Созопол. Беше изумен от мащаба на Александър Невски. Харесва му и българската кухня.
Общи планове правите ли за бъдещето?
Разбира се, говорим си често за това. Бихме искали да живеем заедно. Засега не сме говорили за женитба, защото не смятаме, че е нужно да има брак, за да е доказана любовта.
Той промени ли нещо у теб – разбрах, че се занимава с много неща?
Той има специално отношение към всички видове изкуства. Занимава се с музика, графичен дизайн, фотография и рисуване. Монтира филми. И аз край него се пробвам в същите неща. Но той ме научи да обичам и да намирам красота в простичките неща, които срещам. Научи ме да ценя живота и себе си повече, защото винаги съм имала по-ниско самочувствие като човек, въпреки че съм постигнала много.
Как се забавлявате?
Не остава много време за забавления. Рядко през сезона имаме време да излезем някъде на клуб, да слушаме хубава музика и да изпием по чаша хубаво червено вино. Но и двамата много ценим добрата кухня и когато сме в България, обикаляме добрите ресторанти и опитваме различни специалитети. Това за нас е вид забавление. Но най-много ни харесва да си организираме пътешествие, свързано с приключения. Например сега имаме идея да изкараме отпуската си в Индонезия. И така да опознаем една нова култура – да видим една нова земя.
Автор: Гергана Димитрова
Анкета
Loading ...
